Шуменско плато (природен парк)

     За да се опазят и съхранят растителните и животински общности, характерният платовиден ландшафт, разнообразието на местата, подходящи за отдих и туризъм, 3 895,8 ха от Шуменското плато са обявени за защитена природна територия.

Растителният свят е представен от 550 вида висши растения, които са от 245 рода и 64 семейства. От тях 18 вида са включени в Червената книга на България, 6 вида в тази на Шуменския регион, а над 100 вида са лекарствени. Преобладава букът. Насажденията от него са от естествен произход и на възраст 80-100 години. Букът съжителства с габър, цер, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб, няколко вида круша.

Зоолозите наблюдават в парка 109 вида гръбначни животни: 28 вида бозайници, 61 вида влечуги и 6 вида земноводни. Птиците са най-широко застъпената група в парка – голям синигер, червеногръдка, чинка, кос, поен дрозд. В основите на паметника „Създатели на българската държава“ през летните месеци се наблюдават колонии от скална лястовица.

Природните дадености на парка и непосредствената близост до града, както и изградената пътно-алейна мрежа правят парка предпочитано място за отдих, спорт и туризъм.

През различните исторически епохи тук са съществували много крепости, селища, монашески килии, църкви и скални манастири, за които свидетелстват намерените археологически останки. Първите археологически проучвания са дело на чешкия археолог Карел Шкорпил.

По северния скалист склон, известен под името “Цар Крумови порти”, близо до Шуменската крепост се намират седем различни по големина пещери. Подовете им са почти хоризонтални. Някои от пещерите са съединени с проходи.

Намерени са останките от няколко тракийски селища, датирани в периода IV – II в. пр. н.е. в местността “Висока поляна”. Селището в местността е с добре запазени останки от землено укрепление с височина два метра.

По склоновете са разпръснати и редица скални манастири, църкви и монашески килии. Те са забележителни паметници, свързани с религиозния, културения и просветния живот от времето на Второто българско царство. В тях са намирали подслон отшелници-монаси. Вероятната датировка на повечето от манастирите е XII – XIV в.

През XVIII – XIX в. на платото са построени над 13 военни укрепления – редути, фортове и ретраншменти, представляващи част от укрепителната система на считания от военните специалисти за непревземаем град Шумен. В руско-турските войни от края на XVIII в. и началото на XIX в. около тях са се водили множество кръвопролитни сражения.

Шуменската крепост е най-значимият исторически и археологически обект на платото. Проучванията, започнали в 1957 г., доказват, че Шумен е едно от най-старите селища в страната, датирано отпреди 3 000 години. Крепостта се издига в източната част на Шуменското плато върху скалистия хълм Хисар. При направените археологически разкопки са открити обекти с крепостна, църковна и гражданска архитектура, които свидетелстват за гъстото застрояване на града през всички исторически епохи, но най-вече по време на Второто българско царство.

Дирекция на Природен парк “Шуменско плато”

ул. “Стара планина” 2, п.к. 160

гр. Шумен 9700

тел.: (054) 3 21 57 ; факс: (054) 6 88 68; е–mail: sh-plato@infotel.bg

Снимки: снимка1, снимка2, снимка3, снимка4, снимка5, снимка6, снимка7, снимка8, снимка9, снимка10, снимка11, снимка12, снимка13, видео, карта.

Научете повече за останалите 10 природни парка на територията на България.

Вашият коментар