Българка (природен парк)

Паркът е разположен по северните склонове на Стара планина и заема територии в централния и източния дял на Стара планина. Обхваща част от територията на общините Габрово и Трявна. Районът се характеризира с голямо разнообразие в релефа. Характерни за района са историческите забележителности, които се дължат на граничната роля на Стара планина в историята на Балканския полуостров.

обхват на Природен парк "Българка"

обхват на Природен парк „Българка“

Голямото релефно разнообразие се дължи на местоположението на природния парк. Той заема териториите на прехода между стръмния релеф на Централния Балкан и значително по-ниския и полегат източен дял на Стара планина. Това разнообразие в релефа предполага и голямото разнообразие в флората и фауната на района. Това, както и особеното историческо значение на тези части от Стара планина довеждат до обявяването на местността за природен парк. Природен парк „Българка“ е обявен на 9 август 2002 г. с цел опазването на характерните за Стара планина букови екосистеми, както и заради културно-историческото значение на района.

В границите на Природен парк „Българка“ се намира горното течение и изворите на река Янтра, както и на нейните основни притоци. Площта на природния парк е 21 772 хектара като в парка са включени и землищата на девет населени места от общините Габрово и Трявна.

Горската територия на парка възлиза на 17 460,62 ха или 80,20% от цялата му площ. От дървесните видове най-голям процент се пада на бука – 65%. Срещат се и различни видове дъб (цер, зимен, летен, благун и др.); обикновен, воден и келяв габър; липа; бряст; акация; трепетлика; явор; ясен; дива череша; джел, офика; брекина; бреза и др. От иглолистните се срещат бял и черен бор, смърч, ела, бяла мура и др. От реликтните голосеменни на територията на парка се намира естествено тисово находище, възлизащо на 0,6 ха. Уникалното на това находище е консервационно значимия хабитат, който се среща само тук и е с три етажа – бук-тис-лавровишня. В пределите на парка са установени и други консервационно значими хабитати – бук с лавровишня, бук с лазаркиня, бук с воден габър, бук с боровинка, бук – джел – мъх и др.

Горите са обитавани от голям брой диви животни като вълк, лисица, чакал, мечка, дива свиня, благороден елен, сърна, див заек, източноевропейски таралеж, катерица, язовец, пор и др. От пернатите се срещат скален орел, малък ястреб (керкенез), обикновена ветрушка, див гълъб (гривек), скален гълъб, голям пъстър кълвач, черен кълвач, зелен кълвач, кукувица, обикновен мишелов, сова, домашна кукумявка, бяла стърчиопашка, гугутка, гургулица, сойка, сврака, гарван, сива врана, кос, дрозд, скорец, чучулига, чинка, славей, домашно врабче, авлига, голям синигер и др.

Влечуги са: смок – 3 вида, обикновена и черна усойница, пепелянка, зелен, кафяв, скален и др. гущери, слепок и др. От земноводните се срещат няколко вида жаби, дъждовник, тритон и др. От рибите се срещат балканска пъстърва, черна мрена, и др. Систематизирането на разнообразието при безгръбначни – членестоноги все още не е извършено.

Голяма част от наличните редки, защитени растителни и животински видове са концентрирани в природните забележителности “Мъхнатите скали“ и “Виканата скала” и защитените местности “Естествено тисово находище в местността Извора “, “Мъхченица – Йововци“ и “Столища“.

Поради скорошното създаване на природния парк той все още не е проучен напълно. (източник: Уикипедия)

Официална страница на парка

РАЗГЛЕДАЙТЕ Снимки и  видеа: видео 1, видео 2.

Научете повече за останалите 10 природни парка на територията на България

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s