Биосферни резервати

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Биосферният резерват е строго охранявана територия с уникална флора, фауна  и други природни ценности с голямо значение, които служат за еталон на първичното състояние на екосистемата. Създаването на мрежа от биосферни резервати е част от програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО.
В област Благоевград – Алибутуш, Баюви дупки – Джинджирица и Парангалница; в област София – Бистришко бранище; в област Ловеч – Боатин, Стенето и Царичина; в област Пловдив – Джендема и Червената стена; в  област Смолян – Дупката; област Варна – Камчия; в област Пазарджик – Купена и Мантарица; в Източна Рила – Маричини езера; в област Силистра – Сребърна; в област Бургас – Узунбоджак; в област Видин – Чупрене.

Алибутуш резерват забележителности

Алиботуш се разпростира на територията на планина Снежанка и пази най-голямото находище на балканския ендемит – черна мура (Pinus leucodermis). По богатство и разнообразие на растителни видове планината е естествена ботаническа градина. От ранна пролет до късна есен тук не спират да цъфтят най-различни и редки за природата растения. Резервата разполага с над 20 вида български ендемични растения: черен бор (Pinus nigra), бук (Faagus silvatika), воден габър(Ostrya carpinifolia), бяла мура (Pinus peuse), ела (Abies alba), тис (Taxus baccata), изключително редкият зюндерманова поветица (Convolvulus suendermanii) и др. Животинският свят в резервата също е много разнообразен. Установени са над 1200 вида насекоми.

резерват Байови Дупки забележителности

Баюви дупки – Джинджирица опазва двата редки дървесни вида бяла мура|бяла и черна мура. Близо 60 % от територията на резервата е заета от гори главно с техни представители. Има и разнообразен животински свят, характерен представители са дивата коза, която е един от символите на резервата, дива свиня, златка, белка, катерица, глухар, кафява мечка.


Бистришко бранище Субалпийска зона

Бистришкото бранище е създадено за да запази непроменената растителност, която е типична за планината – вековни смърчови гори, храстова растителност и тревни площи. В момента резерватът претърпява естествена екологична катастрофа. Има относително малка площ, която независимо от развитието на епидемията краси периферията на столицата ни. Горите заемат 52% от територията на резервата, а останалото е заето от поляни с храстова или тревна растителност. Могат да се наблюдават 30 вида присъстващи в Червената книга на България: Планински божур (Витошко лале), Нарцисоцветна съсънка, Жълта тинтява и др. В резервата живеят благороден елен, елен лопатар, дива котка, белка, сърна, дива свиня, вълк и кафява мечка, които са сериозно намалели поради немалко случаи на бракониерство. От установените видове птици в парка над 80% са защитени от българското законодателство. Не е ясно какво се случва в момента и какво ще се случи от тук нататък с фауната на резервата, след като гората, която е жизненоважна бримка от екосистемата, е унищожена по естествен начин.

резерват Боатин забележителности

Резерват Боатин се намира в най-западната част на национален парк Централен Балкан, северно от връх Тетевенска Баба, в землището на село Черни Вит. Обявен е за биосферен резерват през 1948 г. по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. Разположен е в долината на река Боатиница, която извира от връх Баба и дава началото на река Черни Вит. Резерватът се простира от 800 до 2000 м надморска височина. Почти цялата площ на резервата е заета от гори, като от особена важност са чистите букови гори, защото са най-добре запазените на Балканския полуостров. Тези гори заемат по-ниските части на резервата. Средната възраст на горите е 130 години, но има дървета на възраст над 200 години и високи до 50 метра. Освен бук се срещат габър, шестил, явор, трепетлика и др. На по-голяма надморска височина, в иглолистния пояс, се срещат чисти смърчови гори и малки групи от обикновена ела. На територията на резервата се намира и компактно находище на клек. Има голямо разнообразие от пойни птици. В резервата могат да се наблюдават почти всички видове кълвачи, които се срещат в България. Повечето от тях присъстват в Червената книга на България. Срещат се също и сови. На територията на резервата живее и кафява мечка.

Резерват Джендема, местност Башмандра

Джендема е най-големият резерват в национален парк Централен Балкан. Обявен е за такъв през 1953 г. по програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“. Обхваща целия водосбор на Бяла река, горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа. Заема площ от 4220 хектара и е един от най-големите и недостъпни резервати в България.

Горите заемат 70% от територията му като те са предимно букови и смесени. Възрастта им варира между 100 и 150 години. Срещат се много редки видове растения като броят им надвишава този в съседните резервати.

резерват Дупката Смолян Благороден елен

Дупката е разположен в южните части на Баташката планина и се намира по поречието на Девинска река. Обявен през 1956 г. и обхваща територии между 600 и 1300 м надморска височина. Релефът му е силно разчленен и резервата е пресечен от река Девинска през почти цялата си дължина. Резерватът е създаден с цел опазването на вековните чисти гори от бял бор, както и на защита на вида благороден елен. 83% от територията му е заета от вековни иглолистни гори. Височината на някои дървета достига 40 метра, а диаметърът на ствола им – 1 м. Резерватът дава убежище на голям брой горски бозайници – благороден елен, сърна, кафява мечка, дива котка, лисица, златка, белка, язовец и др. Една от основните цели за създаването на резервата е опазването на благородния елен. Благородните елени в миналото са били значително повече, но техният брой в България намалява значително през последните години. Срещат се голям брой птици – глухар, сокол, ястреб, лещарка и др.

Камчия резерват забележителности

Биосферен резерват „Камчия“ се намира в долното течение на река Камчия (в местността „Камчийски пясъци“) и е обявен през 1951 година с цел опазване на най-голямата вековна крайречна гора в България. Гората е наречена лонгоз и целта е да се запази нейният естествен вид. Гората на места достига до 50м височина. В лонгозната гора се срещат около 40 вида дървета, голяма част от които са на възраст над 150 години и с височина над 35 метра. На територията на резервата се намира едно от най-големите находища на блатно кокиче в България. В резервата са установени близо 200 вида птици, от които 56 присъстват в Червената книга на България. Резерват Камчия е единственото място в България, където зимува червеноглавата потапница. В гората се срещат много бозайници. Рибите са представени от около 40 вида, като 8 от тях са мигриращи от Черно море. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава и структурата на горската растителност и специфичните екологични условия, при които тя се развива.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s